Обичам ли?
Или това е сън?
Или от студ скована
диря огън?

Обичам ли?
Или уплашена
от огъня на любовта,
аз искам лед да замръзи
сърцето във гърдите ми?

Обичам ли?
Или се гоня с радостта?
Или обричам се на дявола?

Обичам ли?
Или във огъня на любовта
една изплакана сълза
ще сложи белег във душата ми?

Събирах с шепи огън, топлина
и пазех ги в годините студени,
не да ги хвърля в мрак и самота,
а чаках да ги срещне просветление!

Затуй сега аз слънце ще създам,
за да ги топли, пази от безчестие.
И аз на никой няма да ги дам,
дори и да живея във безветрие.

Ако в душата огъня гори,
не ме съди, че съм самотна аз.
За сетен път любов ти кой дари
и кой върви със теб във труден час?

Защото огънят е като сън и спомен
и времето ще ги покрие с прах.
Прости ми болката. Аз с порив волен
за теб живях и ще живея пак!

Любовта ми дълго
ще те гони като вихър,
ръцете ми
ще те притискат тихо
и ще мълча
до топлата ти гръд стаена.
Аз ще мълча за огъня,
горящ в сърцето ми,
аз ще мълча за вятъра,
що бузите ми брули.
Аз ще мълча за нощите,
в които съм те чакала!
Аз ще мълча за болката,
прерастнала в безумие.
Аз ще мълча за ласката,
която дълго дирих,
за нежността,
опарила сърцето.
За топла дума –
няма да отричам!
Аз ще мълча,
защото те обичам!

Обичам те и пак ще те обичам!
И любовта ни пламнала гори.
И в тежки думи няма да се вричам,
защото знам, че ме обичаш ти!
Да си щастлив и огън без омраза
да те изгаря всеки ден и час!
Живей със радост, винаги обичан!
Сега това ти пожелавам аз.

Красива бях във първия ни час,
красива бях на първата ни среща.
Щастлива бях, че съм до тебе аз!
Щастлива бях, че ме прегръщаше горещо!
И огънят се в мене разгоря,
опожари душата ми гореща.
Остави само пепел и тъга
в живота ми да тлеят вечно…

Ще ме обичаш докато си жив,
защото любовта си аз ти дадох
и самотата ти опожарих.
Сърцето си в ръцете ти подадох.

Защото сипах ти да пиеш от кръвта,
с която съживих душата ти.
Прогоних черната ти самота.
Изхвърлих всичките болезнени остатъци.

Ще ме обичаш, даже да умра.
Защото споменът душата ти изгаря.
И ще ме търсиш във нощта
за да спася от пустота душата ти.

Ако искаш сърцето ми

Ако искаш сърцето ми
можеш ти да го вземеш.
Протегни ти ръцете си,
но падни на колене!
И покривай очите си,
да избегнеш лъчите,
толкоз огън в гърдите ми
ще ти вземе очите.
Щом отвориш вратичката,
ти подай си сърцето,
ти подай го едничкото
да го взема в ръцете си.
Щом го взема туптящо
и обляно във кръв,
ще те пусна на прага си
да ме гледаш с любов.
И тогава в сърцето ти
ще изваям душа.
Ще ти дам и сърцето си,
ще ти дам и плътта.
Но оставиш ли сенките
да ме плашат в нощта,
ще забравиш очите ми,
забрави любовта!

Вечер е. Как тихо е навън!
Прелитат само птички закъснели.
И не се чува детски глас, и звън,
и песни от ефира зазвънели…

Настава мрак. Вихрушка се извива
и засвистява с ужас през града.
Светкавица проблесне и се скрива
зад планината с голите бърда…

Брезите свеждат вейки под пороя,
а вади мътни тръгват от дъжда.
Тополите останали са голи –
градушка свлече техните листа.

Сега е есен. Вятърът листата
разпръсва ги по малкия площад,
а буря зла открадна красотата
на есенния слънчев листопад.

И плъзгат се мъгли студени
от хълмите надолу към града.
А във нощта по улиците опустели
отишла си безшумно есента!